Прочетен: 1709 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2021 19:03
Аз съм българин, когото никак не е необходимо да убеждавате, че пътят на страната ни е само на запад към Европа и САЩ, и изрично не приемам добавката, че този път на България минава предварително и задължително през Босфора, Москва, Будапеща и Варшава, през Белград или Дубай, през Малдивите или “Credisimo”, да речем. Добре (или може би лошо е), че в гените ми е записано да не вярвам на комунистите, дори да носят дарове, дори да са маскирани с наметката на “Има такъв народ” и да говорят с медения гласец на “новото време”, “новото начало”, “младите и знаещите”, че “утре животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”. Защото зная продължението на тази история: “Те идат бодри партизани със нож и вилица в ръце”.
Обаче в тия шизофренични дни и на мен ми идва над брадата, като ги гледам и слушам разните Барбикяни, Капони, Крушовки, Ученогьолци, Хаджиганьови, Танчини, Майчини, Микини, Хакимки, Наплатанки, Полинки, Георгевци, Велизарци, Хекимянци и други тъпи готованци. Много се ядосвам. Разправят тия, че България била на 112-о място по свобода на словото; вярно е - няма нито една свободна от тяхната наглост медия. Но...
Но слава Богу, че “човек не е само сбор от химически елементи, албумин и разни други слузести материи във Вселената, а нещо много по-дълбоко, величествено в своята непознаваемост, което се нарича Смисъл или даже Дух.”
Къде съм прочел това ли? Стигнах до важното, онова, което искам да запиша в тези шизофренични дни.
Използвам едно “лекарство” против такива нещастници като изредените преди 10 реда. На нощното ми шкафче стои една книга. Не съм я писал аз – не го мога това, но аз съм си я подвързал. 184 принтирани страници малък формат, захванати с една дълга специална щипка в едно томче. Когато ми стане тъжно непоносимо, зарязвам течащия живот, вземам тази книга, сядам някъде и се потапям в някои от нейните 40 разкази. Помага ми изключително много. Възстановява ме. Убеден съм, че тази книга би действала и на много от вас по същия начин.
И затова в оставащите два месеца до новите избори, през които наглеци ще се разпищолват върху нашето търпение, реших да я публикувам в блога си. 40-ина постинга са, горе-долу тъкмо по един за всеки ден. Усилието, което ще положа, е никакво в сравнение с Ползата от него. Е, ако тази книга можеше да бъде издадена в днешна България, това Усилие щеше да ми бъде спестено, но българската кола още не е стигнала до Европа, мота се някъде докъде Димитровград.
Ще започна публикуването на разказите от утре. Това е встъпителният постинг към това начало. Алгоритъмът на публикуването е същият с една разлика: постингите няма да носят поредни номера, а всеки ще има собствено заглавие – онова, което му е дал авторът на разказите – Христо Рашев. Това е възможно, защото тази книга не е една История, а всеки разказ от нея е една история. Редът на четенето не е определящ. Аз съм запазил подреждането на разказите в онзи ред, който е задал самият автор. Ще ви направи впечатление, че няма и хронологичност при него. Разказ, който визира определено събитие да кажем от 2013-а, е до разказ в който се разказва за нещо, случило се в 1991-а, и веднага след това се прехвърляме в 2009, примерно.
Много голяма част от разказите ще са ви познати – при условие, че вече сте се пътували из “вселената” dobronameren.blog.bg, или пък сте прочели някоя от книгите на Христо Рашев. Обаче четенето ще си струва. Най-малкото защото постингите на dobronameren са над 600 броя, а в книгата са подбрани по-малко от 40. При това – най-добре вижте съдържанието на книгата “А бе? А де!”, което следва малко по-надолу.
Pitatlimedejzorata.blog.bg
П.П.
Публикуването в блога ми на тази книга на dobronameren, не означава, че забравям продължението на тома НИЕ-6. След като вече ви предоставих описанието на 2006 година (през март 2021), както съм обещал към края на годината ще дойде реда и на останалите 3 години 2006-2008.
Започвам:
ХРИСТО РАШЕВ
- А, БЕ ? - А, ДЕ !
Отишъл един българин на доктор с оплакването, че навсякъде го боли. Докосне си гърдите – боли, натисне се по корема – боли, бутне си ухото – и там го боли... Прегледал го докторът и констатирал, че едно трънче се е забило във възглавничката на показалеца му и е загноясало.
Та и аз. Закачам се безделно с парливите проблеми на нашето съвремие, питам се докога ще живеем така и препоръчвам лекарството на лилавата крава – шепичка нежност и доза надежда.
СЪДЪРЖАНИЕ
БЕЗДЕЛНИ ЗАКАЧКИ С НАШЕТО СЪВРЕМИЕ
Алегория 20.10.2012
Лошото дърво 30.07.2014
Ало, председателю Генчо 19.06.2011
Алея „Яворов” 6.06.2012
Асоциации 2 1.04.2019
А бе, рекъл Радев. А де, отговорил му Борисов 15.08.2020
Ше падне га ме нема 28.06.2013
Шеговити въпроси и сериозни отговори 8.05.2016
За пътя пред партиите ни 10.09.2014
Борбата на абревиатурите 5.09.2013
БЗНС - пиеса в 3 действия 29.11.2015
БЗНС – трето действие 29.11.2015
”Сите българи заедно” в карето на затвора 13.05.2013
ДОКОГА ЩЕ ЖИВЕЕМ ТАКА
Недооценяване на обстоятелствата 17.06.2011
Оп-па 6.04.2012
В тиквите септ. 2010
Обществото ни. Разрез по А-З 9.01.2013
Отговори си, глупав народе, кой те в таз бедна люлка люлее 21.10.2013
Стига сме се упражнявали във величие 10.08.2017
Атаката е срещу самите промени 7.05.2013
Адирато 27.02.2013
Друга възможна причина за трагедията в Горни Лом 4.10.2014
Трите пътя дек. 2010
ШЕПА НЕЖНОСТ И ДОЗА НАДЕЖДА
Ракиено време 1.10.2011
Здравей, лельо Таня 30.05.2012
Защото този град заслужава юни 2012
Един следобед в училище фев. 2009
Пиано-бар за паднали птици 3.08.2011
Четворката е тъжна цифра 21.11.2012
Да се чете на завет 29.10.2013
Вишневи истории за строители 8.08.2011
Една... Една? Съдба! 29.11.2016
Семейството и другите дек. 2014
Ивайловградско вино 23.12.2015
Ангелите на квартала – Михаил 15.10.2018
Ангелите на квартала – Ева и Ребека 6.11.2018
Ангелите на квартала – Йоан 10.11.2018
Ангелите на квартала – Найден 18.04.2019
Ангелът в квартала 10.01.2020
Ангелите от дневната смяна 15.03.2020