Когато народът стане население.
Когато управниците превърнат се в разбойници.
Когато роднините обърнат се на врагове.
На власт е демонът на разделението!
Животът е страдание и скръб.
Началото и краят му са болести и смърт.

Да търсиш, ти, благоразумие?
Е все едно, слепец, звездите да брои.
Да чакаш добротворство?
Е все едно, безкрак, да носи вест.
Да се надяваш на подкрепа?
Е все едно, безрък, с лък да порази.

Кое, тогава, е решението, човече?

Как на разделението рогата ще отсечеш?
Как страданието ще прекратиш и спреш скръбта?
Как болестта ще чистиш и погребеш смъртта?
Как роднините ще станат ближни?
Как управниците ще добият чест?
Как народът в държава ще се претвори?

Как, човече?

О, как чуваш! Виждаш! Мислиш! И разбираш, ти!
Но таиш се и мълчиш… 
А тук, мълчанието не е злато, а предател!
Това ли си? 
Ако не си, то длъжен си да го решиш!
Не за себе си, глупако. За децата си!

Ако изобщо имаш ги, и гледаш ги като Небесен Дар.

За печенето на хляба.../10/
Ивайло Франц
1 юни 2015

Прадядо, дядо, баща ми и аз, смятаме децата за небесен дар.
И как да превърнем това в спасение ЗА СВЕТА? Не знам ДЕЦАТА колко спасяваме. Що е спасение? Някой съдия трябва да отсъди...