За печенето на Хляба … (10)

Когато народът стане население.

Когато управниците превърнат се в разбойници.

Когато роднините обърнат се на врагове.

На власт е демонът на разделението!

Животът е страдание и скръб.

Началото и краят му са болести и смърт.

 

Да търсиш, ти, благоразумие?

Е все едно, слепец, звездите да брои.

Да чакаш добротворство?

Е все едно, безкрак, да носи вест.

Да се надяваш на подкрепа?

Е все едно, безрък, с лък да порази.

 

Кое, тогава, е решението, човече?

 

Как на разделението рогата ще отсечеш?

Как страданието ще прекратиш и спреш скръбта?

Как болестта ще чистиш и погребеш смъртта?

Как роднините ще станат ближни?

Как управниците ще добият чест?

Как народът в държава ще се претвори?

 

Как, човече?

 

О, как чуваш! Виждаш! Мислиш! И разбираш, ти!

Но таиш се и мълчиш…

А тук, мълчанието не е злато, а предател!

Това ли си?

Ако не си, то длъжен си да го решиш!

Не за себе си, глупако. За децата си!

 

Ако изобщо имаш ги, и гледаш ги като Небесен Дар.

 

Ивайло Франц

1 юни 2015 година 

Тъй и замесеното тесто трябва да узрее, преди да се сложи за печене и да стане хляб.

''Защото нашето спасение е надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда.
Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.''