Постинг
25.01.2019 16:48 -
Не сме Програми
Автор: ivofranz
Категория: Политика
Прочетен: 829 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2019 00:17
Прочетен: 829 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 28.01.2019 00:17
Не! Не трябва да мислим за досегашното и досегашните. Не трябва да се занимаваме с тях. Това е все едно да стартираме „Програмата“ отначало.
А не правим ли това вече 30 години? 30 години от нашия живот и от живота на нашата държава отлетяха със занимаване с досегашните...
С техните партии. С техните фирми. С техните престъпления. С техните сделки. С техните пари. С техните жени. С техните мъже. С техните деца. С техните приказки. С техния живот... С техния „Свят“!
„Свят“ на партийна пожизнена власт. „Свят“ на политически абониран имунитет. „Свят“ на договорено и платено беззаконие. „Свят“ който им създаваме ние! „Свят“, за който им плащаме ние! И не само с нашите пари, а с нашия собствен живот! И не само с неговата жертва, но с бъдещото щастие на нашите деца!
Е, стига вече!
Минаха 6 години, откакто извиках това на улицата... и започнахме... но не успяхме... Чувствах се като Нео в Матрицата... Особено, когато разбрах, че най-ближните ми са „Програми“ - техният „Свят“, е в нас, каква промяна бе, глупак!...
Сега вече не викам. Викането вече не е глас, защото няма я пустинята – „Програма“ е - както тяхната власт.
Сега съм безпристрастен. Гледам стотиците хиляди трупове по бойното поле, но виждам мира на бъдещето. Слушам ликуващото крещене на убийците, но чувам тяхната собствена смърт. Вдишвам смрадта на обгорели тела и барут, но усещам благодатта на новия живот.
Затова сега, не трябва да се вика. Не трябва да се крещи. Не трябва да се гледа техния „Свят“. Не трябва да се мисли за „Него“, нито дори да се говори за „Неговото“ безумие и цинизъм...
Сега, трябва да погледнем само напред и нагоре!
Там, където техния „Свят“ няма нито „очи“, нито „уши“. Няма нито белезници, нито куршуми, камо ли „Програми“! Там, където няма кой да го възпроизведе отново... и отново... и отново... и... край!
Нашият Живот не е "Програма".
Нашият Живот е в нашите сърца!
Ивайло Франц
24 януари 2019 г.
А не правим ли това вече 30 години? 30 години от нашия живот и от живота на нашата държава отлетяха със занимаване с досегашните...
С техните партии. С техните фирми. С техните престъпления. С техните сделки. С техните пари. С техните жени. С техните мъже. С техните деца. С техните приказки. С техния живот... С техния „Свят“!
„Свят“ на партийна пожизнена власт. „Свят“ на политически абониран имунитет. „Свят“ на договорено и платено беззаконие. „Свят“ който им създаваме ние! „Свят“, за който им плащаме ние! И не само с нашите пари, а с нашия собствен живот! И не само с неговата жертва, но с бъдещото щастие на нашите деца!
Е, стига вече!
Минаха 6 години, откакто извиках това на улицата... и започнахме... но не успяхме... Чувствах се като Нео в Матрицата... Особено, когато разбрах, че най-ближните ми са „Програми“ - техният „Свят“, е в нас, каква промяна бе, глупак!...
Сега вече не викам. Викането вече не е глас, защото няма я пустинята – „Програма“ е - както тяхната власт.
Сега съм безпристрастен. Гледам стотиците хиляди трупове по бойното поле, но виждам мира на бъдещето. Слушам ликуващото крещене на убийците, но чувам тяхната собствена смърт. Вдишвам смрадта на обгорели тела и барут, но усещам благодатта на новия живот.
Затова сега, не трябва да се вика. Не трябва да се крещи. Не трябва да се гледа техния „Свят“. Не трябва да се мисли за „Него“, нито дори да се говори за „Неговото“ безумие и цинизъм...
Сега, трябва да погледнем само напред и нагоре!
Там, където техния „Свят“ няма нито „очи“, нито „уши“. Няма нито белезници, нито куршуми, камо ли „Програми“! Там, където няма кой да го възпроизведе отново... и отново... и отново... и... край!
Нашият Живот не е "Програма".
Нашият Живот е в нашите сърца!
Ивайло Франц
24 януари 2019 г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
