(съвременна българска народна приказка)

Срещнали, тримата глупаци, един лъжец. Лъжецът, бил тлъст на вид, облечен в скъпи одежди и давал вид на богаташ. 
- Господине! – попитали, глупаците. – Вие сте богат, нали?
Озърнал се, лъжецът, и като видял срещу себе си, трима глупаци, високомерно им отговорил:
- Е, как да не съм богат? И въздухът дето дишате, тука, е мой!
- Брей! – рекли по между си, тримата глупаци. – Май, тоя път, наистина случихме на богаташ! 
- А, господине! – настоятелно продължили, глупаците. – Дали са ви нужни ратаи?... Щото, ние, си търсим нов чорбаджия, че…
Лъжецът, удивен от глупостта на глупаците, им отвърнал още по-високомерно:
- Че, за какво са ми нови работници, бе, бедняци? Ами, че всички царе на Изток, Запад, Север и Юг, работят за мене! – и като казал това, лъжецът, обърнал гръб на тримата глупаци и закрачил към кръчмата.
- Леле-е-е! - започнали да се пердашат по челата, тримата глупаци. – Ми, ние, наистина сме попаднали на господаря на всички царе! Бива ли да изпуснем такъв кисмет! – И втурнали се, глупаците му с глупаци, с всички сили да догонят лъжеца:
- Господарю! Господарю! – викали един връз друг, глупаците. – Молим те, вземи ни поне за слуги! Па, ще сторим всичко, каквото ни наредиш!
Лъжецът, вече не вярвал ни на очите си, ни на ушите си. Идвало му да прихне от смях, но се въздържал. Спрял се, и най-властно изрекъл:
- Хм! Да ви взема за слуги, ама, трябва да ми слугуват и жените ви и бащите ви, и децата ви, и цялата ви рода сиромашка!
- Ай-ай-ай! – нахилили се до уши и се запрегръщали, тримата глупаци. – Ей, такъв господар чакаме цял живот! Дето, да се грижи не само за нас, но и за цялата ни рода! Жив да си ни, господарю! 
И от този ден, тримата глупаци, заедно с целия им род, станали слуги на лъжеца… И така, и до днес…

Ивайло Франц

София, 19 април 2015