В нашето скъпо Отечество – Република България - всички т.нар. политици говорят за „нещото” наречено „национален интерес”, но болезнената истина е, че никой и никъде в съвременната ни политическа история не го е определил. Във всички закони и във всички държавни, стратегически документи – планове, програми, стратегии, политики, прогнози, бели книги, военна доктрина и пр. – се говори непрекъснато за това велико „нещо” - „национален интерес” - но така и никоя държавна институция, никъде не го е определила, нито е извела от него стратегически цели, които да е поставила за изпълнение, надзор и отчет пред нас - народа.

Именно днешните т.нар. политици поставят това най-необяснимо и неописано „нещо” – „национален интерес” - на най-високото място в йерархията на държавните решения и с него, чрез него и за него правят всички закони и  обществени правила, както и взимат всички стратегически и текущи държавни решения. В крайна сметка, смешно-ужасяващата истина е, че никой съвременен българин, никъде и никога не е „виждал”, „чувал” и „пипал” това велико и основополагащо за нашата нова Република България „нещо” - гръмко  наричано от всички т.нар. управляващи и политици – „национален интерес”!

Потресаващата истината е, че за изминалите 23 години, парламентарната политическа олигархия, целенасочено и напълно съзнателно НЕ изгради и НЕ предложи за всенародно обсъждане и приемане нов „национален интерес” и следващите от него стратегически цели за развитие на България. Дело, което трябваше да се извърши веднага след 10 ноември 1989 година, когато се разруши предишната държавно-политическата система и нейния „национален интерес” простичко изразен в чл. 1 на тогавашната Конституция, определящ върховната роля и важност на Българската комунистическа партия над всичко и над всички в държавата.

Но какво всъщност сториха за тези изминали години престъпниците в политически и парламентарни униформи? Нещо много просто. Те разработиха. Публично и медийно въведоха. Законово и документално утвърдиха. Повсеместно разпространиха и почти безусловно наложиха в съзнанието ни, което копнееше за промяна, един словесен мит – „МИТЪТ за българския национален интерес”.

Как сториха това? Също много просто. Използваха примера на един от най-великите идеологически манипулатори на 20 век – написаха навсякъде и повториха милиони пъти две думи в словосъчетание, но без никакво съдържание: НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС, НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС, НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС, НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС, НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС, НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС, НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС… И не след дълго време словесното безумие придоби осъзнат вид - днес, края на 2013 година, всички българи по презумпция сме убедени, че словосъчетанието „НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС” е ясно определено политическо понятие, което има идеологическо и управленско съдържание, което е ясно изведено в българските закони и държавни стратегически документи и изхождайки именно от „него” т. нар. народни представители и държавни служители взимат своите решения за управлението на България.

Взимат спрямо „него” друг път!...

Към днешна дата, дори конституционно определените понятия като „държавен суверенитет” и „териториална цялост на Република България” с акта на пълноправно членство на държавата ни в Европейския съюз и НАТО вече нямат същия правен, политически и идеологически смисъл! Разбирай – не съществуват!...

Всичко това, майсторски допълнено от МИТЪТ за „ДЪРЖАВНА СИГУНОСТ”, от МИТЪТ за „ДЕМОКРАЦИЯТА”, от МИТЪТ за „НЕРАБОТЕЩАТА БЪЛГАРСКА ИКОНИМИКА” и от МИТЪТ за „НАЦИОНАЛИЗМА” бе общата програма за превръщане на нас българите в малоумни, консуматорски единици с управляван потенциал за консумация от страна на Западни, Източни, Северни и Южни политики и влияния.

Ще кажете – добре. Така е и какво от това?...

Ще ви отговоря - да! Така е и точно, заради това, че е така ние сме длъжни не да чакаме Иван, Сергей, Бойко, Волен и Местан да продължават да се правят на богове от новобългарските митове и легенди, а ние - Ние! Милионите онеправдани и лишени от блага и права българи, създатели на Отечеството ни и граждани на Държавата ни България, да се пробудим и най-накрая да решим заедно - за какво и за кого да живеем? Накъде и с кого да вървим? И още повече – как да защитим и как да направим неприкосновен живота, благата, правата и държавата си. Нашата Държава! Нашата България! Нашата Република! А не тяхната парламентарна, митологична, частна, феодална, 23 годишна олигархия!

Ще кажете отново – добре. Така е и какво от това?...

И аз отново ще ви отговоря – да! Така е и точно, заради това, че е така ние трябва да определим НАШИЯ, НАРОДНИЯ, НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС, а не ТЕХНИЯ, ПРЕСТЪПЕН, ЧАСТЕН ИНТЕРЕС. Да го определим по единствено верния за нас начин – като положим самите себе си в центъра на своята държава и я завъртим не около чужди сили, съюзи, политики, интереси и местни феодали, а единствено и само около НАС самите! Около НАС - НАРОДА! Около НАС - ВСЕКИ БЪЛГАРИН, ГРАЖДАНИН НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ БЪЛГАРИЯ!

И тогава, приятели, когато решим, че не други, не друг и не друго, а нашето собствено БЛАГОДЕНСТВИЕ, на НАС, на всички БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, е основната и неотменима същност и цел на НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, то, тогава и само тогава можем да докажем, че имаме Национална Държава и, че тази Държава се нарича България! Защото в Нея, Нейните Граждани са Нейния НАЙ-ГОЛЯМ КАПИТАЛ, ИНТЕРЕС И ГРИЖА!... Та, нали точно по този начин останалите държави по света определят и изпълняват своя „национален интерес”. Воюват или се сдружават, но според „него”. Продават или купуват, но според „него”. Влизат в съюзи или се затварят, но според „него”. Според „него”? – Според това, доколко политическите им и управленски действия и недействия влияят върху благоденствието, сигурността и правата на техния собствен народ! Точно за това и само за това такива ръководители, които така определят и изпълняват политиката си, се наричат не просто политици, а ДЪРЖАВНИЦИ! Мъже достойни, на които им стиска да положат своя личен интерес в нозете на своя народ, за да изпълнят НЕГОВИЯ – НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС!

***

Бог да ние на помощ, ако и през идващата 2014 година от Рождество Христово, ние, наследниците на един от най-великите човешки родове – Българския – не се обединим около единствено възможното мигновено и безусловно обстоятелство за обединение – СОБСТВЕНОТО НИ БЛАГОДЕНСТВИЕ И СИГУРНОСТ!

Ивайло Франц,

21 ноември 2013 година,

Въведение в храма на Пресвета Богородица